|
|
|
| 16 Юли 06, 23:21
/ Автор: sds
|
| Историята |
|
ТРОЯ
 |
|
| Това е една от най-великите любовни истории и един от най-големите бойни епоси в историята на човечеството. История за богове и герои, за най-прочутия войн на земята и за най-красивата жена. История за Троянския кон и за хиляда кораба. Но колко от нея е истина? Имало ли е Троянска война? |
Какви тайни се крият под хълма в западна Турция? Дали тук е великият изгубен град Троя? Предстои разследване, което ще разкрие античната загадка. Историята зад епоса – история за заграбено злато, гробове със скелети и разпадащи се империи – може би дори е по-вълнуващо, отколкото Óмир е очаквал.
Това златно съкровище е на около 4500 години; историята му е странна и води до изгубената цивилизация на Троя. Златото е било крадено, крито, спечелвано в битки и отново загубвано. Народи са се сражавали за него; империи са рухвали заради него.
Април, 1945 година: златните артефакти, които съдържат повече от 10 000 отделни елементи, са в берлински музей. Червената армия настъпва към столицата на нацистите. Градът е в паника, музеите са разграбени, скъпоценностите са откарани... златото изчезва. Какво е станало с него? Години наред се вярвало, че златото е било претопено и е изгубено завинаги.
Но всъщност то било скрито. Никой не знае как точно, но през лятото на онази година, златото било натоварено на камиони и изнесено от разрушения Берлин. Отпътувало на изток – далече в Съветския съюз, при Сталин. Било докарано тайно в Пушкиновия музей в Москва, но не за да бъде изложено. Заключили го в мазето за 50 години – до падането на следващата империя – Съветската. През 1993 година руснаците признават, че те са прибрали златото. Три години по-късно то най-сетне излиза на бял свят.
Днес народите отново се сражават за съкровището. Русия, Германия, Гърция, Турция – претенции, които напомнят за древните спорове от епохата на героите. Дали това е златото на Троя – град, прочут с богатството и съкровищата си?
Историята на Троя е разказана от Óмир в Илиада и продължава в Одисея. Преразказвана е в картини, в книги, на сцената. Сюжетът е толкова въздействащ, че Холивуд не може да устои.
Това е историята на две велики цивилизации: гръцката под водачеството на цар Агамéмнон и троянската, начело с цар Приáм. Историята на троянския принц Пáрис, който избягал с гръцката царица Елена. Да откраднеш царица обаче, е тежко провинение. Цар Агамéмнон, господар на една от най-големите войски в света, е принуден да защити честта на царството си. Начело на хиляда кораба, той се отправил през Егейско море, за да си върне Елена. Гърците обсадили Троя за 10 години, но не успели да преодолеят високите стени на града. Прочутите воини Ахил от Гърция и Хектор от Троя, влезли в смъртоносна схватка. Хектор загинал, но стените останали ... Тогава гърците прибегнали до хитрост: дотъркаляли пред портите огромен дървен кон. Троянците решили, че това е дар. Всъщност конят бил пълен с гърци, които отвлекли Елена и изгорили Троя до основи. Градът бил разрушен, но историята му е жива и до днес.
|
ТРОЯ
 |
Тази история съществува вече близо 3000 години. Но дали е истина? Съществувала ли е Троя въобще? Имало ли е троянска война?
Предполага се, че троянската война е избухнала 1300 години преди Христа. Тогава на практика писмеността не е била открита и не е имало писана история. Едва 400 години по-късно разказът за Троя най-сетне е записан в епоси, наречени "Илиада" и "Одисея". Те обаче не са история – по-скоро са развлекателна приказка от друга епоха, измислица със зрънце историческа истина. Техен автор е Óмир. Кой е той и заслужава ли доверие?
Независимо кой е бил Óмир, можем да потърсим в неговите произведения истината, скрита зад епичната битка между Гърция и Троя. Разказът започва в късната бронзова епоха, преди повече от 3000 години - царете и търговските им съперници пируват. Царят на Троя Приáм и спартанският цар Менелáй са съперници в морската търговия и сега празнуват новото си съдружие. Но има проблем. Един от синовете на Приáм – принц Пáрис – забравя дипломатическите си задължения. Причината: съпругата на домакина, Елена, известна като най-красивата жена на света. Цар Менелáй обаче не забелязва увлечението на Пáрис. Погледите на Пáрис и Елена се срещат и те се влюбват. Отдават се на непозволена любов. Пáрис отвежда Елена със себе си в Троя.
Във всяка епоха отвличането на царица е скандал и обида. В тринайсети век преди Христа това означава война. Цар Приáм отказва да я върне в Гърция. Елена е в царския двор на Троя. Дали обаче такова място е съществувало?
Описанието на Троя у Óмир е объркващо: “В миналото людете величаеха града Приáмов, богат със злато и бронз.”
Градът на Приáм – Троя – богат със злато. Това описание примамвало иманярите векове наред: откриеш ли Троя, ще откриеш и злато. Тук златото отново се намесва в историята.
През 19 век в Германия ексцентричен бизнесмен сериозно се залавя да открие троянското съкровище: Хайнрих Шлúман. Той бил обсебен от "Илиадата" и вярвал на всяка дума в нея. За него Троя, Елена, конят били исторически факти. В продължение на стотици години изследователите имали сериозни съмнения за съществуването на Троя. За тях той бил измислен град – както Атлантида и Шáнгри-Ла. Шлúман не бил съгласен. Обсебен от идеята, той предприел безразсъдна експедиция, която била и първият сериозен опит да се намери Троя. Но откриването на истината било доста трудно, тъй като Шлúман, както и Óмир, смесвал истина и измислица. Във време, когато показността гарантирала място във вестниците, на Шлúман било писано да направи археологията зрелищна. |
ТРОЯ
 |
Хайнрих Шлúман е бащата на археологията. Обаче е и мошеник. В частния си живот, като личност, той бил абсолютно ненадежден и затова се чудим доколко може да му се вярва като професионалист. Определено не е бил човек, когото ще поканите на вечеря. Или ако го поканите, ще се отнесете с недоверие, направо няма да повярвате на разказите му. Шлúман бил решен да издири доказателства за троянската война и да се прочуе. Първо обаче трябвало да забогатее.
По време на Кримската война в Русия търгувал с оръжие и с двете страни. После, за да финансира експедицията си, се насочил към златото. През 1849 година за златотърсачите съществувало само едно място - Калифорния. След като събрал средства, дошло време да потърси Троя. Преди това обаче, ексцентрикът Шлúман имал нужда от още нещо: своя собствена Елена. Развел се и изпратил писмо на патриарха на православната църква в Гърция, в което пишел: “Пристигам в Гърция и Ви моля да ми намерите гъркиня за съпруга.”
Молбата му го срещнала със 17-годишната Софúя Енгастромéнос. Новата госпожа Шлúман била млада и красива гъркиня. Така той намерил своята Елена. Сега дошъл ред и на Троя. Единственият въпрос бил: къде?
Творбите на Óмир са като карта на съкровище: пълни са със скрити знаци. Той описва троянската равнина като осеяна с големи дъбове ветровита земя по брега на древния проток Хелеспонт. Затова през 1868 година Шлúман се озовал на егейското крайбрежие на северозападна Турция близо до град Бешúк Тепé, където според преданието бил гробът на Ахил. Ако се доверим на Óмир, то Троя е някъде наблизо. Тогава Шлúман се натъкнал на една убедителна теория, която би разкрила загадката. Разказал му я Франк Кáлвърт, дипломат и археолог-любител. Франк Кáлвърт му казал: “В моята земя има местност, наречена Хисарлък. Аз копая там. Мисля, че това е Троя. Отбийте се да го видите: ще копаем и ако се окаже, че е Троя, ще измислим какво да направим.”
Хисарлъка не бил впечатляващ – тревисто хълмче с размери 200х150 метра, което се издигало в равното поле на Анатолия. Кáлвърт убедил Шлúман, че това нищожно хълмче в средата на нищото някога било космополитният град Троя. Шлúман започнал разкопки на това място без да си поплюва. Убеден, че Троя лежи отдолу, той прокопал гигантски прорез, широк 35 метра, право през средата на хълма. Бил нетърпелив и невнимателен и захвърлял всичко, което не било свързано с Троя.
На 31-ви май 1873 година Шлúман буквално се натъкнал на златна жила. Хиляди златни предмети, малки и големи. Шлúман обявил, че това е съкровището на троянския цар Приáм – целта на дългогодишното му търсене. Шлúман бил обещал на турското правителство, че няма да изнася съкровището от страната. Така че нямал друг избор – трябвало да го изнесе тайно. Според неговите думи, една нощ заедно с жена си той изнесъл съкровището от Турция с лодка и го откарал в новата си родина, Гърция. Историята става още по-странна. След като открил златото, Шлúман се заел да усъвършенства своята Елена. |
|
ТРОЯ
 |
Мечтата на Шлúман се е сбъднала – или поне той така си мисли. Съкровище имало, но то не било на Приáм. Личният асистент на Шлúман, Вилхелм Дóрпфелд, открил, че златото не е от времето на троянската война, от 13-и век преди Христа. Всъщност то било много по-старо – поне с хиляда години. Шлúман по случайност открил изгубена цивилизация, датираща около третото хилядолетие преди Христа – по-рано от всички очаквания. Откритието му било епохално. Без сам да го очаква, той открил не един, а девет града. Наслоявани един над друг, разграбвани и разрушавани, деветте нива на Троя обхващат период от почти 4500 години. С трескавото си копаене Шлúман всъщност разрушил голяма част от останките на културата, която търсел.
Óмировата Троя – нива 6 и 7 – се намира по средата, а не в основата, както Шлúман си мислел. Въпреки объркването и пораженията, Шлúман със сигурност установил, че Троя съществува. Откритието го направило прочут. Той открил Троя, но едно нещо го тормозело: градът не бил много голям. Шлúман не можел да проумее защо за толкова малко градче се е водила толкова велика война. За да докаже, че война е имало, той трябвало да представи по-голяма и по-могъща Троя, която да бъде разграбена и унищожена. Следата, по която Шлúман така дълго вървял, най-сетне изстинала. Затова той отново се обърнал към Óмировата Илиада и пак се прехвърлил в Гърция.
В късната бронзова епоха на полуостров Пелопонес имало множество независими царства. Всички те обаче били подвластни на едно царство: Микéна, и на един цар: Агамéмнон. Менелáй, чиято съпруга Елена била отвлечена, бил брат на Агамéмнон. Тя още била в Троя, при любовника си Пáрис. Но Агамéмнон съзрял в обидата удобен случай. Той събрал всичките си владетели и си осигурил подкрепата им. Целта му: да върнат Елена и да оплячкосат Троя, градът от злато. Тайното му оръжие: Ахил, най-великият воин на Гърция, чиито пъргавост и бойни умения му били дар от боговете. Би ли могъл да загуби с най-голямата флота и с най-великия войн?
“Цар Агамéмнон – в глава и лице приличен на Зевс гръмовержеца, със снагата на Арес и гърди Посейдóнови. Стои несравним сред множеството герои.”
Агамéмнон, царят на великият град Микéна. Възможно ли е това да е царството, повело гърците срещу Троя? През 1876 година Шлúман посетил предполагаемото местонахождение на Микéна. Той отново започнал разкопки на руините, като се надявал да открие Агамéмнон и някаква следа за троянската война. Микéна: град на богатства и насилие. За разлика от Троя, съществуването на Микéна никога не е било под въпрос. Никой обаче не бил организирал разкопки на мястото – никой преди Шлúман.
Откритията му тук били смайващи. Пътят към цитаделата в Микéна минава покрай стена и стига до една порта. Над нея има огромен носещ камък, върху който лежи триъгълно парче камък с издялани на него две подобни на лъвове фигури – лице в лице, с колона помежду им. |
ТРОЯ
 |
В древността лъвовете били символични пазители на царските покои. Лъвската порта е една от най-ранните монументални скулптури в Европа. Според Шлúман това бил входът към двореца на Агамéмнон.
Той започнал разкопки. Натъкнал се на кръгло пространство, наподобяващо място за срещи или градски площад. Вместо градския площад, Шлúман открил гробищата. Шлúман продължил да копае, убеден, че ще намери тялото на самия Агамéмнон и ще открие нови факти за загадката на троянската война. Във всеки гроб имало много ценности, злато, сребро и екзотични предмети, внесени в Микéна отвън.
Злато. Звучи невероятно, но Шлúман отново се натъкнал на злато. Най-забележителната находка: златни маски на лицата на мъртвите – знак за бляскав живот в отвъдното. Това било достатъчно за Шлúман. Той изпратил телеграми до по-популярните вестници, в които обявявал, че е “погледнал Агамéмнон в лицето.” Пресата в Европа била във възторг. Шлúман никога не оставял истината да попречи на хубавия сюжет.
Първата маска, която Шлúман открил, напомняла закръглено лице с грубовати скули. Кралят на Гърция дошъл да я види, но междувременно Шлúман открил още по-хубава маска и когато кралят пристигнал, той му показал втората. Тя именно е маската с вълнистите мустаци и с брадата, която изглежда по-царствена. Прилича на джентълмен от Викторианската епоха. Има предположения, че той взел маската, отишъл при някой познат, вероятно бижутер, и го накарал да добави брадата и мустаците. Вероятно Шлúман би променил маската на Агамéмнон. Но това не бил Агамемнон – маската била с 300 години по-стара.
Неутолимото търсене на истината за троянската война отново помогнало на Шлúман случайно да попадне на забележителна находка. Маската била от по-ранен етап на Микéна. Шлúман обаче все още търсел онази Микéна, която била в разцвета си в Óмировата Илиада.
В следващите години археолозите открили потвърждение за разказа на Óмир: шлем от глигански зъби, който точно отговаря на описанието в Илиада: “На главата си сложи кожен шлем, на който блестяха бели глигански зъби, ред след ред зашити здраво.”
Изведнъж думите на Óмир не са просто поезия. Най-сетне митология и археология си подават ръка и градът на Агамéмнон е разпознат. Подобно на Троя, и Микéна е разположена на върха на хълм и контролира търговските пътища в долината. И също както Троя, Микéна забогатяла. Според преданията, насилието в царските среди било присъщо тук. Дядото на Агамéмнон убил собствения си син и предложил месото му на боговете. По времето на Агамéмнон градът бил във война и съдбата му била променлива. Докато великата флота се приготвяла да отплава, Агамéмнон се решил на отчаяна постъпка: той принесъл в жертва собствената си дъщеря, за да измоли от боговете попътен вятър към Троя.
Наистина ли флота от хиляда кораба прекосила Егейско море и атакувала северозападна Турция? Ако е така, как е станало това? Петдесет гребци на кораб с една палуба могат да поддържат максимална скорост от петнайсет километра в час. 420 километра делят Микéна и Троя; флотата на Агамéмнон би прекосила “тъмното като вино” море на Óмир за около 3 дни. Независимо дали благодарение на жертвоприношението на Агамéмнон, или на опита на моряците му, но те успели. Гръцката флота пресякла Егейско море и достигнала турския бряг. Тогава обаче късметът изневерил на Агамéмнон.
|
ТРОЯ
 |
Великият воин Ахил отказал да се сражава редом с гърците заради дребна свада за една робиня. Наложило се Агамéмнон да покори Троя без него. Гърците построили лагера си на брега на Троянския залив и се подготвили да си върнат Елена. Това обаче не е последната армия, сражавала се за тази област.
През Първата световна война близо четвърт милион войници на Антáнтата загинали тук в битката при Галипули. През 1452 г. след Христа Османската империя покорила Константинопол. През 332 година преди Христа Александър Велики довел тук армия от 20 000 души. Защо край тези брегове е имало толкова много битки? Отговорът се крие в особеното местоположение.
Според Óмир Троя е разположена на входа към Хелеспонта – днешните Дарданели, тесният проток, който свързва Черно и Егейско море и разделя Европа и Азия. По брега тук винаги е имало малки рибарски селища. В морето обаче плавали големите кораби на търговци от цял свят. През тесния проток минавала голяма част от богатствата на античния свят. Ако Óмировата Троя е била тук, то местоположението й било ключово. Както и днес, в онези години тук духал силен североизточен вятър. Този вятър помогнал на Троя да забогатее.
В бронзовата епоха Троя била като каса за такси и богатствата просто се стичали. Извън стените на цитаделата, имало ферми и стада, мирна пасторална картина, описана от Óмир в Илиада. Вътре градът бил изключително величествен. Животът в царския двор бил съсредоточен зад стените на цитаделата, където царят – Приáм, според Óмировата Илиада, - събирал налози и такси от минаващите търговски кораби.
Микéна, забогатяла чрез търговия, а Троя, забогатяла чрез таксуване на търговците. Възможно ли е това съперничество между гърци и троянци да е истинската причина за троянската война?
В късната Бронзова епоха имало само един начин за атакуване на укрепен град – с пълни сили. В разказа на Óмир гърците се готвели да направят точно това. Те се събрали пред градските порти, но пред заплахата от кървава битка заради любимата му, Пáрис предложил да разрешат спора в единоборство с някой грък. Сделката била следната: ако той победи, Елена остава в Троя. Ако загуби, тя се връща в Гърция. Менелáй, съпругът на Елена, жаден за мъст, приел предизвикателството и бързо започнал да надделява. Пáрис се уплашил и избягал. Според Óмир боговете го измъкнали от бойното поле: сякаш се изпарил. Бягството му го отвело в спалнята на Елена и тя порицала страха му, но не твърде строго.
Обаятелен страхливец, чиято любов застрашила цяла цивилизация: живял ли е наистина троянският принц Пáрис? Има ли свидетелство, че той е съществувал? Получаваме объркани свидетелства от източните съседи на Троя, хетите, създали една от най-ранните писмености.
Действието в поемата започва: могъщият Ахил отново се включва в битката след смъртта на негов приятел, убит от троянския принц Хектор. Възпламенен от гнева си, Ахил направо помита троянската армия и вкарва оцелелите зад градските порти. Обсадата на гърците вече е до самите порти на Троя. Óмир описва стените в Илиада: “Великите стени, портите и дървените врати от изкусна направа, масивни и здрави, ще предпазят града.”
Дали Троя изобщо е обсаждана? Шлúман не открива свидетелства за това. Последната дума обаче не е на Шлúман. През 1932 година Карл Блеген от Университета в Синсинати започва 7-годишни разкопки на могилата край Хисарлък. Блеген не бил мошеник като Шлúман. Той копаел прецизно и професионално. Целта му била същата: да намери доказателства за троянската война. На шесто ниво Троя била богато международно селище и животът вървял спокойно. Но екипът на Блеген открил, че на седмо ниво – което отговаря на времето на обсадата при Óмир – Троя е съвсем различно място. Вносните луксозни стоки са изчезнали, няма ги следите от охолство, условията за живот са влошени.
Какво ли се е случило с някога богатия и мирен град? Тогава се натъкнали на решаваща находка - делви за съхранение – много на брой и големи. Местните жители очевидно се запасявали с храна. Всички, или поне повечето жители на околността, се преселили в защитената част на цитаделата. Маневрите по градските улици сигурно са били доста трудни, тъй като къщите били построени нагъсто, имало огромни делви със значителни хранителни запаси, за да не се напуска защитената цитадела твърде често, навсякъде витаел страх. Страх от какво?
Професор Роуз смята, че ниво 7 на Троя представлява град под обсада, точно както описаният в Илиада. Според Óмир гърците били обсадили града и развръзката се състояла точно пред тези защитни стени, където Ахил надвил Хектор в смъртоносен дуел, където залог била съдбата на Троя. Ахил убил великия троянски принц. Но не спрял дотук. Вързал тялото на Хектор за колесницата си и като го влачел, обиколил три пъти градските стени пред ужасените погледи на родителите му: цар Приáм и царица Хекуба. Истина ли е това? Дали гръцките аристократи-пълководци разрешавали споровете си в ръкопашен бой?
В Илиада Ахил не е непобедим. Както всеки смъртен, и той има своята слабост. Това е петáта му. Погубва го стрела в петата. Убиецът му е някогашният страхливец Пáрис. Ахил е мъртъв. Има ли обаче доказателства, че той е съществувал? Малка улика близо до Троя в пристанището Бешúк Тепé: конична могила, която в античността е смятана за гробницата на Ахил. Разкопките обаче не дават резултат и историческата самоличност на Ахил остава мистерия. Самият Пáрис, убиецът на Ахил и виновник за войната, загива в битка. Любовта му е причина за войната. Възможно ли е смъртта му да я прекрати и да промени съдбата на Троя? Цар Приáм има възможност да върне Елена и да си запази достойнството. В разказа на Óмир обаче съдбата на Троя отново зависи от упорита гордост – Приáм отказал да предаде Елена. За да я върнат, гърците трябвало да си пробият път през укрепленията. Според Óмир масивните защитни стени на Троя били построени от бог Посейдóн. В Илиада богът казва: “С масивни стени от дялан камък града заградих и мястото стана непревземаемо.” |
ТРОЯ
 |
Непревземаеми стени. Десет години обсада, а стените още стоят. Това не звучи правдоподобно за толкова малък град. Карл Блеген никога не разрешил тази загадка. След неговите разкопки хората решили, че в земята при Хисарлък не е останало нищо скрито. Не било така. През 1992 година съвместен екип от Тюбингенския университет в Германия и университета в Синсинати, отново започнали разкопки, този път с помощта на модерни сонарни уреди за засичане на нефтени залежи. Те не се натъкнали на нефт, а на скала. Скала, която променя представите ни за събитията около Троянската война. Защитéн периметър далеч от градските стени. Така Óмировата Троя се оказва няколко пъти по-голяма от предишната представа.
Ето че Троя не била толкова малка. Ето че се оказва далеч по- защитéна. Екипът открил големия град, който Шлúман и Блеген търсели. Изследването на Троянската война напреднало значително. Според Óмир гърците се затруднили. Те претърпели тежки загуби и се нуждаели от нов план, за да проникнат отвъд непристъпните стени на Троя. За да постигнат целта си, прибегнали до измама. Построили голям дървен кон, избутали го близо до градските стени и демонстративно се оттеглили. Троянците видели коня и решили, че гърците им го принасят в дар и се отказват от битката. Конят обаче не бил дар и гърците не се били оттеглили. Флотата им се криела зад остров Тéнедос близо до пристанището, в очакване капанът да щракне.
Възможно ли е наистина една от най-великите военни хитрости да е действителен исторически факт? Все пак има теории. Във времето на укрепените градове войниците строели обсадни машини – буквално, пълни с войници тарани на колела. На този асирийски барелеф от седми век преди Христа – приблизително времето на Óмир – има подобна на кон обсадна машина, която разбива стените на укрепен град. Вероятно Троянският кон е бил такова съоръжение. Може би обаче стените са разрушени от природната, а не от човешка сила: земетресение.
По ръба на северозападна Турция се намира зона на разсядане, която още от древността причинява чести земетресения. Разкопките на Карл Блеген от трийсетте години разкрили сериозни свидетелства, че Троя е пострадала от силно земетресение към края на тринайсети век преди Христа. Може би именно заради земетресение градът отслабнал и гърците успели да нахлуят в цитаделата. Кон или земетресение? Могат ли тези противоречиви теории да бъдат обяснени?
Знаем, че шесто ниво на Троя е разрушено, може би от земетресение. Да, обаче представете си Óмировия сюжет: десетгодишна война, епическа сага и прочее: не може изведнъж да каже: “И после стана земетресение, стените паднаха и гърците влязоха.” Цялата история би добила комичен, а не драматичен ефект. Има обаче и друга теория: конят като символ. Стените на Троя са построени от бог Посейдóн. Посейдóн не е бог само на морето. Той е и бог на земетресенията. Често го наричат “земетръсец.” А животното, което свързваме с него, е конят. Така че, ако земетресението означава Посейдóн, а Посейдóн означава кон, следователно сметката излиза: земетресението означава троянския кон.
Троянският кон може да е просто метафора на земетресението. При Óмир обаче конят е истински и трикът минава. Около полунощ троянците, да кажем, че доста са се почерпили и са заспали. Вътре в коня микенците отварят люка, излизат, убиват пазачите на портите и ги отварят. Те избили всички мъже в града, включително цар Приáм. Междувременно Менелáй е по дирите на Елена, за да я убие. Когато обаче я открива, той отново е запленен от красотата й и я взима със себе си. За пореден път женската красота оказва огромно влияние върху съдбата на Óмировите герои. Какво обаче се знае със сигурност за Хубавата Елена? Възможно ли е търговските гиганти да са водили епична десетгодишна война за ръката на една красавица? |
ТРОЯ
 |
Древните гърци с удоволствие вярват в Хубавата Елена. Така че за тях тя е истинска жена. Дали е съществувала? Дали обаче жените са били отвличани и транспортирани през Егейско море по време на война, както твърдят гърците за Елена? Тази гръцка каменна плочка от тринайсети век преди Христа не била дешифрирана преди 1952 година. Тя разкрива изненадващи факти, които потвърждават Óмир: списъци на жени, отвлечени по време на война, включително една на име “ТО-РО-Я”, “жената от Троя.”
При Óмир троянските жени споделили същата участ, когато градът бил разграбен и богатствата му отнесени. След това Троя била изгорена до основи и цивилизацията на цар Приáм била заличена. Днес знаем, че Троя е съществувала и е била разрушена през 13-и век преди Христа. Но дали била изгорена до основи? И от кого?
Шлúман копнеел да разбере това. 45 години след неговата смърт, Карл Блеген най-сетне го открил: сажди в пластовете на Óмировата Троя, сериозно доказателство, че градът е горял. В древността обаче пожарите били често срещано явление. Как да се установи дали Троя е запалена по време на военно нападение?
Когато екипът на Тюбинген и Синсинати пристигнал тук през 90-те, се заел да проучи разрушените останки на Óмировата Троя. Върхове на стрели, използвани от древните бойци точно тук. Потвърждение че Троя е унищожена при война.
Шлúман доказал, че Троя съществува. Карл Блеген потвърдил, че градът е бил обсаден, опожарен и разрушен. Екипът на Тюбинген и Синсинати разкри, че Троя е била голям град, обект на обсада.
Дали обаче Троянската война, на която Óмир и Шлúман посветили на живота си, е действително събитие? Падането на Троя било началото на края на Бронзовата епоха. Микéна и останалите велики царства на Егейско море били разрушени едно по едно и за 400 години областта потънала в мрак. Градовете изчезнали, но историите им оцелели. Епос за Ахил, Хектор, Елена и Пáрис, за Троянската война, за Троянския кон и за драматичното падение на империите под тегобата на суета и алчност.
Златото на Шлúман продължило пътя си: сменило властта на отоманците, нацистите, Съветския съюз. Те на свой ред изчезнали. Шлúман сякаш превръщал всичко, до което се докоснел, в злато. Обаче всичко, до което златото се докоснело, изчезвало. И все пак историята за троянската война и Óмировата Илиада не изчезнали. От хилядолетия насам общества се създават и изчезват, но романтиката, любовта, алчността, войната и героите ще живеят вечно.
Както казва Хектор в Илиадата: “Поне ми позволи достойна смърт, в бой, за да съм направил нещо велико, което в бъдеще ще помнят.” |
|
|
