Титли
1. Император
2. Рекс (крал)
3. Барон
4. Граф
5. Херцог
6. Маркграф
7. Виконт
8. Делегат (дипломат)


  Готите са номадско племе с германски произход, което е населявало Централна Европа. Счита се, че това е било за известно време преди да се насочат на изток и да подчинят част от прароднините на славяните.

  Готите били единна народност, спомената в няколко източника отпреди III век, когато явно се разделят на остготи и вестготи. Двете племена имали много общи черти, и най-вече — почитта към бога, когото римляните оприличили на Марс (вероятно нордическия Тир). Това разделение и преселението на западните готски племена в римската провинция Дакия, било естествен резултат от струпването на народи в Причерноморието. Там остготите създали обширно и мощно кралство, а техните съперници гепидите им станали васали.

  Възходът на хуните около 370 г. довел до подчиняването на остготите. Това вероятно подтикнало вестготския водач Фритигерн да предприеме преселване през Дунава, и било причина за самоубийството на остготския владетел Ерманарих през 378 г., за което съобщава Амиан Марцелин. Според „Гетика“ на Йорданес, този Ерманарих живял 110 години.

  През следващите десетилетия готите живяли на Балканите заедно с хуните, превръщайки се в поредните техни подчинени. Въпреки множеството опити да отхвърлят господството им, фактът че хуните си служили с конница в битките давал забележителни резултати във всички техни битки. След смъртта на хунския владетел Атила (някои историци смятат, че Атила е с прабългарски произход, изхождайки от факта, че е споменат в „Именник на българските ханове” като Авитохол и също че прабългари участвали активно в хунските набези в Европа), готите успели да се освободят. Това станало след успешните сражения срещу синовете на Атила през 454г. водени от Теодимир.

  След този успех, вече свободни, готите се настанили в Панония и влезли в първите си контакти с Византийската империя. Остготите изиграли същата роля в Източна Европа, каквато техните предци в Западна векове преди тях.

  Най-прочутият остготски владетел е Теодорик Велики, който е роден скоро след битката през 454г. Той прекарва детството си в Константинопол (Византия) като заложник, където получава много добро за времето си образование. Историята показва, че владетелите обучавани във Втория Рим показват забележими политически и дипломатически успехи (такъв пример е и Симеон Велики, управлявал България в периода 893-927г.). Теодорик води през цялото си управление двойствена политика спрямо империята – в един момент е неин съюзник, а в следващия – смъртен враг. Един от най-големите му военни успехи е покоряването на Далмация, Сицилия, Италия и земите на север от нея. По това време отново настъпило обединение на вестготи и остготи. Владенията им стигали чак до Испания, а Теодорик станал дори регент на кралството Тулуза.

  Голяма суматоха настъпила след смъртта на доведения син на Теодорик, в следствие на което били загубени много земи. Тулуза преминала във владенията на франките. Като цяло успехите на Теодорик били много големи – обединение на готите, утвърждаване на позициите в Западна Европа, което той постигнал не по варварски стар маниер, а по съвсем цивилизован. Той успял да постигне всичко това дори без така желаните императорски титли от римските владетели. Двете съвсем различни цивилизации живяли рамо до рамо, съвсем независими една от друга.

  След смъртта на Теодорик, вестготите и остготите отново се разделили. Разклатените позиции на остготите в Италия дали отражение върху развоя на събития. По това време във Византия управлявал Юстиниан I (527-565), чиято цел била да сложи ръка на възможно най-много земи, принадлежали на Римската империя.Империята изпраща най-опитния си командир Велизар да нападне остготите, като в същото време, надявайки се да ги сплаши, им предлага да й предоставят половината от богатствата си, за да запазят независимостта си. Остоготите спечелили Велизар на своя страна, което вбесило Юстиниан. В същото време обаче, Византия била подложена на тежки нападения от иранците, идващи от изток и се наложило разправата с остготите да бъде поверена на доверения помощник на Юстиниан - Иван. Когато той пристигнал в Италия, разбрал че обстановката се била променила драстично. Начело на остготите бил брилянтният командир Тотила, който за съвсем кратко време възстановил властта си над цяла Северна Италия и дори отдалечил Византия още повече от Рим. Юстиниан сменил Велизар с по-доверен човек и в резултат Тотила бил убит в битката от 552г., а неговите наследници също търпяли поражение след поражение.

  Видин, последният известен участник в готската армия, опитал да възстанови войската с помощта на франките през 550-те години. Успехът на въстанието бил временен - Видин бил заловен и заведен в Константинопол за да получи своето наказание през 561 или 562г.

  С тази последна загуба, името на остготите изчезнало. На практика готите били обречени още след смъртта на Теодорик. В Италия те били запомнени като завоеватели и силни владетели от миналото, докато в Испания готският елемент останал и в модерното общество и никога не бил забравен.


 
  Бонус! Легендата за вестготите: Вестготите били затрити с измама от страна на римляните. След смъртта на последния им владетел, единствени наследници били двете му дъщери. Едната от тях била с особени достойнства и изключително умна, но била влюбена в римлянин, което й ковствало живота. Тя била сварена в банята от собствената си сестра, която била особено хитра. Този ужасяващ случай бил използван от римляните и както гласи легендата готите били избити „за една нощ” – всички мъже били убити, а жените и децата отнесени от викингите. С това се сложило край и на западната готска цивилизация.