Титли
1. Император
2. Рекс (крал)
3. Барон
4. Граф
5. Херцог
6. Маркграф
7. Виконт
8. Делегат (дипломат)




  Произходът на Германия се проследява от коронясването като светилище на римски император в 800г.пр.н.е. При неговата смърт империята беше разделена на три части, които постепенно се смесиха в две : западното кралство на Франките, което стана Франция и източното кралство, което стана Германия.

  В 919 Хенри, херцог от Саксония, беше избран за крал на Германия от неговите приятели херцози. Неговият син Ото стана император в 962г. Свещената римска империя, която Ото I контролира се простира над германският обикновен север до балтийското море, източно в части от съвременна Полша, и южно през съвременна Швейцария, съвременна Австрия, и северна Италия. От началото, императорите имаха трудна задача:пазене на два несравними райони - Германия и Италия - толкова бяха разделени от алпите. Свещената римска империя беше успешна отначало защото то помогна на основните членове, Германия и Италия. Германците не бяха далече махнати от условието на варваринът. Те бяха превъзмогнати от единствен CHARLEMAGNE век по-рано. Те спечелиха много от италианска култура, технология, и търговия. Италианците приветстваха сравнителната мир и стабилност, която империята подсигури. Италия беше завладяна отново и отново за предишните 500 години. Защитата на империята защитаваше папството и позволи на държавите на градът на Италия да започнат техният растеж. Имперските армии бяха попълнени с хора частично от наематели на земи на църква, които дължаха услуга към императорът.

  Втори важен контингент беше MINISTRIALES, корпус на крепостници, който прие най-доброто трениране и екипировка докато прави рицар но кой не беше свободни мъже. Тези армии бяха използувани да потискат въстания или интерференция от местни благородници и селяни или да защитени срещу нападения от викинги от северът и унгарци от изток Защото Германия остана събиране на независим PRINCIPALITIES в състезание, германски воини станаха много квалифицирани. Най- именитите германски войници бяха тевтонските рицари, религиозно нареждане на воини, вдъхновени от кръстоносните походи.

  Тевтонските рицари разпространиха християнство в балтийският район чрез завоюване но бяха в края на краищата спирани от Александър NEVSKY на битката на замразеното езеро PEIPUS.

  Конфронтация между императорите и църквата през въвеждане на епископи отслабна императорите в и Германия и Италия. По време на периоди на временното отличаване на императорът и пълна война против Рим, имперската власт спря. Местните германски принцове втвърдиха техните владения или отблъснаха викингите с никаква интерференция или помощ от императорът. В Италия, държавите на издигащия се град се комбинираха да оформят лигата на ломбардецът и отказаха да разпознаят императорът Политическа сила в и Германия и Италия се промени от императорът към местните принцове и градове. MINISTRIALES се бунтува, предприемайки контрол на градовете и замъци, които те поставиха в гарнизон и се обявявайки свободен. По време на отчаяни опити да възвръща Италия, повече концесии бяха дадени на местните принцове в Германия. До средата на тринадесетият век, свещената римска империя съществува в име само. Тронът остана празен 20 години. Германските принцове се интересуваха само от техните собствени владения. Италианските държави на град не искаха германски владетел и бяха достатъчно силни да се защитават.

  Бъдещите императори в средновековието бяха избрани от германските принцове но те управлявани в име само, контролирайки малко повече от техните собствени семейни имения. Германия остана минорна сила в Европа за да могат вековете да идват.