Титли
1. Император
2. Рекс (крал)
3. Барон
4. Граф
5. Херцог
6. Маркграф
7. Виконт
8. Делегат (дипломат)


  Най-значителната политическа сила на Запад в началото на IX в. е Франкската държава. Тя включва днешна Франция, Холандия, Белгия, Германия, част от днешна Италия. През 800 г. Карл Велики (768—814) е коронясай за крал от папата в Рим. През 804 г. окончателно завършват дългогодишните войни на Карл за присъединяване на саксонските племена към франкската държава. С поробването им се извършват масови покръствания, тъй като в сравнение с другите германски плевена, включени в държавата — алемани, баварци и др., саксонците в културно отношение се намират още на старогерманско равнище. Франкската държава се дели на племена със своя територия, свое племенно право и свой собствен обществен ред, но с обща християнска религия и общо върховно ръководство. В началото на IX в. Карл Велики унищожава аварите. С това се отварят вратите на баварско-франкските мисии сред западните славяни и заселването на немци на изток.

  През 812 г. Карл Велики е удостоен с императорска титла от страна на Византия. „Светата империя" на средновековния Запад обхваща Запада като културна и верска единица в противоположност на Византия, която приобщава народи с разнородни традиции. Византия и Франкската държава са съседи някъде по средата на Италия. Испания се владее от сарацините.

  При наследника на Карл Велики—Людвиг Благочестиви (814— 840) Франкската държава, съставена от поробени страни, се оказва неуправляема. Между синовете на Людвиг започват спорове, които причиняват разпадането на Карловата империя на самостоятелни монархии: Западнофранкска държава, управлявана от Карл Плешиви (840—877), Средна държава начело с Лотар (844—855) и Източнофранкска държава с Людвиг Немски (840—876). Това разделяне се узаконява с един договор между синовете на Людвиг от 843 г. Така възникват Франция, Германия и една междинна държава, неединна, която се простира от Холандия до Средна Италия. В началото на втората половина на века междинната Лотарова държава се управлява от папа Николай I (858—867), който обединява светската и духовната власт и получава прозвището „папа император". Тъкмо към този папа се обръща княз Борис през 866 г. със сто и шест въпроса и тъкмо той покачва двамата братя в Рим, за да обсъди с тях въпроса за славянското богослужение. Помежду Среднофранкската държава, Източнофранкската държава, Византия и Черно море стоят две значителни славянски държави — Великоморавия и България.

  В началото на IX в. при Карл Велики моравците признават върховната власт на франките и се задължават да им плащат данък. При княз Ростислав Моравия достига своя разцвет (840—869). Князът идва на власт с помощта на Людвиг Немски, но след това не му се покорява. Людвиг предприема поход срещу Моравия през 855 г., но бива сразен. Ростислав се обявява за независим и отказва да плаща данък. Тогава Моравия приобщава чехи, моравци, панонци и словаци. В своите граници тя обхваща днешна Чехословакия, част от днешна Полша и част от днешна Унгария. Смъкнал политическия ярем на немците, Ростислав си поставя за цел да се освободи от тях и в църковно отношение, да изгради основите на самостоятелна църква. Тази идея намира условия за реализация през 862 г., когато немското кралство в съюз с България подготвя нов поход срещу Великоморавия. Тогава моравците правят с Византия коалиция, която има политически и културни последствия. Във връзка с този съюз на Кирил и Методий е възложена моравската мисия.

  Втората голяма славянска държава в Европа — България има също драматична, но далеч по-щастлива, съдба. При Борис България излиза определено на историческата сцена на Средна Европа. През 853 г. в съюз с Ростислав и Карл Плешиви българите започват война с немското кралство. Тази неуспешна за тях война завършва с мирен договор. По-късно България сключва военен съюз с Людвиг Немски. Това става според известния историк В. Златарски, ако не още през 861 г., най-късно през 862. Съюзът е насочен срещу Ростислав и непокорния, властолюбив син на Людвиг — Карломан. Борис обещава на Людвиг да приеме кръщение от римската църква заедно с целия народ. Новите събития обаче изменят плановете му в друга посока.